За кой ли път се убеждавам, че да пишеш и да преписваш са две различни неща. Преди няколко дни преразказах една история, която помня от дете, но написването и беше адски трудно за мен. За написването на статия от 2000 думи, да речем, са ми неободими около два часа. А за този преразказ ми отне 3,5 часа.
За това става въпрос:
klubpisateli.blogspot.bg/2017/02/kakvo-ne-znaem-za-djuna.html
Статията е съвсем кратка, историята ми се стори интересно четиво, затова реших да я публикувам, но с цената на много нерви от моя страна. 
Ето как, дори да знаем за какво точно ще пишем, се изгубваме в мисълта си, и тъпчем на едно място, търсейки правилните думи. Както и да е, успях да напиша тази история, но в мен остана съмнението, че пренаписването е по-трудно от това, което пишем. 
Интересно ми е дали някой от Вас е попадал в такава ситуация, и защо, по-дяволите, преписването е толкова сложно за мен?