Цели две години изгубих, докато намеря себе си отново. Две тежки, мъчителни за мен години...
По друг начин бих започнала тази публикация, но това сякаш се доближава най-много до всичко, което преживях.
Нямаше за какво да пиша, не намирах вдъхновение никъде, не знаех защо изобщо живея... И всичко това бе породено от една много скъпа за мен загуба. Не очаквах, че ще продължи толкова дълго, но се случи. Случайност, или съдба, не зная как да го нарека, но сякаш е трябвало да минат тези две години, за да осъзная, че светлината е била вътре в мен през цялото това време. Просто е бил нужен някой, който да я открие и да я пусне навън. И всичко отново доби смисъл. Живея, за да обичам, за да пиша, за да предам нататък...
Кое по-точно? 
Може би това, което нося в сърцето си!
Още много неща имам да кажа на хората около мен, и най-значимото е - вярвайте в себе си. Защото само тогава ще бъдете щастливи. Вярата прави хората силни, падението не винаги е падение, и може би точно това не осъзнаваме, когато губим нещо, или някой. Дори тогава ние печелим нещо. Аз спечелих нови приятели, нова любов, нови мечти и амбиции. Благодаря на Бог, че не ме унищожи и ми даде нов шанс, за нов живот с хората, които обичам. Дали ще продължа да пиша, ще покаже времето, дали ще реализирам мечтите си - също. Но каквото и да се случи аз вървя напред и не поглеждам назад. Там няма нищо, пред мен е настоящето, и бъдещето ще покаже дали си е струвало усилията. Самотата се превърна в светлина и ще се опитам да я запазя, за да помогна на други хора да превъзмогнат загубата на някой, когото са обичали и когото все още обичат, защото смъртта не означава забрава, а примирение и нов живот. Много хора се нуждаят от помощ, просто не го разбират. И в този ред на мисли се сещам за думите на един приятел: "Животът не е за слабите!".
Пожелавам на всички да бъдат достатъчно силни, за да придадат смисъл на живота си!
И да продължат напред!